Започна да вали сняг. Оливия седна върху синята си раница и зачака. Автобусът за училище закъсняваше вече 20 минути. И то точно днес, когато всички от училището щяха да ходят на рождествения пазар. Този излет беше награда за това, че целият четвърти клас се справи чудесно в училище през последните седмици преди Рождество Христово. „Колко бавен автобус! Хайде по-бързо!” – Мислеше си Оливия. – „Какво ще стане, ако тръгнат без мен? Ще изпусна автобуса и няма да мога да отида да карам кънки около украсената елха, няма да мога да пея с останалите рождествени песни! Така ще пропусна и това, което обичам най-много – една гореща чаша шоколад.” - Оливия въздъхна. Въпреки това обаче се разсмя, когато забеляза как снежинките падат върху носа й. „Снегът украсява за Рождество всички пътища и къщи. Слага на всичко бели шапки.” – Мислеше си тя, докато гледаше към жилищния блок от другата страна на улицата, където живееше. „Много се радвам за Рождество Христово. Толкова съм развълнувана! Това е най-любимото ми време на годината!”

Изведнъж чу силния клаксон на автобуса, който точно в този момент завиваше от ъгъла. „Много съжалявам, Оливия!” – Каза г-н Шмит, шофьора, когато тя влезе. „Пътищата днес бяха много заледени, за това трябваше да карам много бавно.” Оливия се надяваше, че нейният клас не беше тръгнал без да я дочака. Може би другите автобуси също закъсняваха. Когато пристигнаха, бързо слезе от единия автобус и изтича към другия автобус, където нейният клас вече чакаше. „Успях!”

Когато автобусът пристигна на рождествения пазар, земята вече бе покрита с много сняг. Тя бързо се затича към щанда, от където можеше да си купи горещ шоколад. Нейната най-добра приятелка, Наташа, застана до нея. „Здравей, Ливи!” – Каза тя с широка усмивка. – „Имам един малък подарък за теб!” Тя даде на Оливия малка кутийка опакована в златна хартия. „Благодаря ти, Наташа! Нямам търпение да я отворя!” – отговори Оливия. – „Мога ли да го отворя след като си изпия горещия шоколад?” Наташа се засмя, а Оливия сложи подаръка в джоба си. Тя знаеше, че Оливия обича горещ шоколад повече от всичко друго. Дори повече от подаръците. Оливия плати и получи голяма чаша горещ шоколад с бита сметана отгоре. „М-м-м!” – Каза тя. – „Това ще ме стопли отвътре.”