Птицечовка
  Изключително необичайно животно  

Птицечовката
отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници!!!
Птицечовката  е малък плаващ бозайник. Обитава територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Те са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца.
Теглото й варира значително от 0,7 до 2,4 кг (1,5 до 5,3 кг), като мъжките са по-големи, отколкото женските: мъжките са средно 50 -60 cm обща дължина, докато женските средно 43 cm. Има значителни различия в средния размер на птицечовките от един регион и тези в друг.

  Гъстата кафява космена покривка е водонепропусклива и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците,а е сравнително мека и чувствителна. От тези 60 см около 14 см се падат на лопатовидната опашка.Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Има по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа.
 
 

При плуване може да използва предните си ципести крака за гребане, а със задните си ципести крака и с опашката да насочва тялото си в желаната посока. Опашката служи и за изграждането на жилище. На опашката се натрупват и резервни мазнини. Те се усвояват по време на мътене и при намалено количество храна (напр. при засушаване). Когато опашката е пълничка, това е знак за добро здравословно състояние. Птицечовката притежава шип на задните крака, като при мъжките индивиди този шип става отровен по време на размножителния период. Това прави птицечовката единствения отровен бозайник.

Те са единствените, които притежават рецептори за електостатично поле
Птицечовките са единствените бозайници, за които е известно, че имат рецептори за електростатично поле. Те откриват   плячка та си като улавят електрически полета генерирани от мускулни контракции.

Птицечовката обитава реките на Източна Австралия. Тя плува бойко и енергично, кръстосва водата надлъж и нашир, като гребе с ципестите си предни лапи, а управлява със задните. Когато се гмурка, тя покрива ушите и очите си с малки кожни капачета, снабдени с мускули. Лишена от зрение под водата, тя търси по дъното пресноводни рачета, червеи и други дребни животинки с помощта на човката си, която е богато снабдена с нервни окончания и е много чувствителна. Освен че плува превъзходно, птицечовката умее настойчиво и усърдно да рови земята и да прокопава в речните брегове тунели, дълги до 18 метра. За тази цел тя прибира назад към дланта ципите на предните си лапи и оголва ноктите. В тунелите женската строи подземното си гнездо от трева и водорасли. Когато хората за първи път попаднали на такова гнездо, станал известен още един сензационен факт: птицечовката снася яйца.

 
Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата.
 
Птицечовката обитава леденостудените планински потоци. Много добър плувец, във водата тя се движи с ловкост, присъща на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка, на която има около 850 000 рецептора. Те са ѝ нужни, понеже когато е под вода, тя си затваря очите и прибира плътно ушите и ноздрите си. Телесната температура е 32°С. Еритроцитите могат да пренесат по-големи количества хемоглобин от който и да е друг бозайник. Това им дава възможност да се потапят във вода за периоди, дълги над 5 минути, за да търсят храна. Тогава ударите на сърцето в минута се забавят и те могат да стигнат до почти 0 удара/минута. Преди да изплува на повърхността, тя събира храната в торбички на бузите си.
 
Колко чудато животно е създал Бог!
 
 Copyright © 2008 Child Evangelism Fellowship Inc., PO Box 348, Warrenton, MO, 63383 / (636)-456-4321
Всички права са запазени.

За проблеми се обръщайте към cefbg@abv.bg